Доверието, което ...

Исках да те нараня.
Този път да страдаш ти,
но... отново мен ме заболя.
Боли! Така че по-добре мълчи.

Ти, с приятелят ми най-скъп,
ме научихте къде да ходя, що да мисля,
по онзи, по правилният път -
него трябва, аз, да си разчистя.

Вие - "цветната дъга"
ме накарахте самичък да лежа
и да роня в тишината сълза подир сълза.
Но знайте -
не ще се предам,
не ще престана добър да се опитвам,
не и само след това!