Друг път толкова много си ти...
Понякога хоризонтът
е толкова близък
в очите ти...
Почти го докосвам,
преди да избухнат
слънцата
в очите ми...
Палещи ириси
изгарят до последния,
до болящия
корен
мечтите ми вишневи.
Не си... понякога...
Друг път
толкова
много
си
ти...
Бъди просто жена,
сред самодивите,
пясъчни,
обяздващи
пустините
без седла.
Ще устоя на зората.
Ще изгоря,
но ще пазя
от пламъка,
когато си тръгнеш
във себе си...
Със него
ще светя
във тази гора
на тихо,
дълбоко,
дъждовно
мълчание...
Със него
ще търся
дъха ти
солен
на морско
ухание...
На желание,
устремено
във мен...
Устрелено,
от пика
на първия
лъч на зора...
Докато те открия
в безбройни
слънца
тъмносиньо
пробудени,
в забравили
гласовети си
раковини –
върху влажния
пясък
светли петна –
следи на девичо
осъмване,
прокудени
от онова мое
мъжко желание...
... Докато хоризонта
в очите ти
не докосна
със палещи ириси...
е толкова близък
в очите ти...
Почти го докосвам,
преди да избухнат
слънцата
в очите ми...
Палещи ириси
изгарят до последния,
до болящия
корен
мечтите ми вишневи.
Не си... понякога...
Друг път
толкова
много
си
ти...
Бъди просто жена,
сред самодивите,
пясъчни,
обяздващи
пустините
без седла.
Ще устоя на зората.
Ще изгоря,
но ще пазя
от пламъка,
когато си тръгнеш
във себе си...
Със него
ще светя
във тази гора
на тихо,
дълбоко,
дъждовно
мълчание...
Със него
ще търся
дъха ти
солен
на морско
ухание...
На желание,
устремено
във мен...
Устрелено,
от пика
на първия
лъч на зора...
Докато те открия
в безбройни
слънца
тъмносиньо
пробудени,
в забравили
гласовети си
раковини –
върху влажния
пясък
светли петна –
следи на девичо
осъмване,
прокудени
от онова мое
мъжко желание...
... Докато хоризонта
в очите ти
не докосна
със палещи ириси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
