Мракът ме погълна,

скелетът замръзна,

виждам само мъртъвци,

а кожата ми се покри със плесен!

Стоя пред огледалото и виждам,

че това е мойто друго Аз!

На рамото ми гарванът седи

и чака да ме прибере у дома, там –

от другата страна!

Няма светлина,

няма падане във бездна,

има само Тя –

Смъртта!!!

Като рисувано геройче,

с мантията и коса в ръка,

един ден ме запозна с човек

и оттогава съдбата се предначерта...

Влюбено сърце,

оставя то кървяща диря,

докато по пътя си животът

нежно го закриля,

а после бавно го убива.

Не било е огледало,

а езеро полу-заспало,

а плесента доби

очертания на водорасло!

На дъното стоя с отворени очи

и гледам как приближава се към мен!

Прошепва ми: ”Сега си ти!” -

хвана ми ръката

и отведе в синевата!

Видях те, че стоиш,

надвесил се над моя леден гроб.

Не трепнах –

отдавна вече не ме караш да трептя!

Гарванът изписка,

застана той над теб,

а ти погледа си вдигна

и тогава прошката получи...

Иди си и не ме забравяй,

погреби ме и цветя доставяй,

замълчи си и не казвай

кой ме бутна

в тези ледени води

и кой отне душата и сърцето

и захвърли ги в небитието...