Дума не промълвих

Обичам те. Безкрайно!

За тебе всичко дала бих.
Сърцето ми за теб тупти.

Думи милион тайно

дълбоко в душата си скрих...

зад две празни очи...

Дума не промълвих!

А болеше...

Всеки миг като удар беше.

Един човек различен

срещу мене стоеше.

Един силует тъй привичен.

Говореше, мълвеше, шептеше...

Как само болеше!

Не си тръгвай. Никога!

Не ме пускай да си вървя.

Дръж ме. Силно. Винаги.

Прогонвай всяка сълза.

Не пускай ръката ми.

Тя друго не знае.

Като вечността за малко дете.

Не гледай съдбрата ни

и защо тя ридае.

Пътят натам ни зове.

Ти и аз - прашинки в безкрая.

Просто напред продължавай!
А къде отиваме? Не питай, не зная.
Но къде сме били, не забравяй.