Думи или куршуми?
Мразя този протяжен и убийствен шум
в лъжливия дъждовен ден...
Думите ти проникват като куршум
фатално и навътре във мен...
На края е началото!
Стоя пред теб с разголена душа отново,
пронизано от думите ти - тялото
усеща само болката на сгорещеното олово.
И последния ли ще изгърмиш?
Барутът колко кръв да изблика накара!
Сърцето ми в ръце държиш,
ако излъжеш, че не ти през нейната коса пръсти прокара...
Поне от смъртта ще ме спасиш...
По-добре за нея да не казваш,
по-добре да замълчиш...
© Андреа Емилова Все права защищены