3 мар. 2007 г., 18:52

Душа

1.4K 0 9
16.10.2006... Не я спасиха таз душа...

Една душа за тебе гасне
и бавно тлее тихо в тъмнината.
Не друго я гаси, а болката ужасна
и скоро тя ще си отиде от земята.

Не виждаш ли, че тя загива?
Не ще ли се намери кой да я спаси?
Студа я мачка, бавно тя изстива...
Защо не чуваш нейните молби?

Душата грешна към Пъкъла полита,
където Дяволът ще я измъчва още.
Ще сипе мъки върху нея без насита
и никой нивга няма да го спре.

А ти си нейният ангел-спасител.
Защо обаче чакаш я да мре?
Нима на таз зловеща гледка ще си само зрител?
Спаси я! Какво ти пука, че си без криле?

Спомни си кой ти ги отряза...
Не беше той виновникът, нали?
Разчопли раните ти и не забеляза...
И не нарочно те накара да боли.

Сега душата му отлита...
Отделя се от тялото и стене в мрака.
Извисява се в небето, лъгана... Убита...
Крещи за помощ, изгубила надежда всяка.

А ти не щеш да й помогнеш...
Ангел заразен със злоба и ненавист...
Всички черни чувства трябва ти да превъзмогнеш!
Накарай Дяволът да се изпълни с завист!

Спаси душата! Знам, че можеш!
Не я оставяй тъй да си отиде грешна.
Не чуваш ли, че пак крещи за помощ?
Прости й всички грешки и я направи безгрешна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих емоцията ти,което е изключително важно за един творец,независимо от жанра..Правиш истински неща и имаш въздействие над слушателите или читателите...Продължавай така
  • Искам да изкажа искреното си възхищение към стихотворението! Супер написано, извиращо от дълбините на душата... Това момиче е било сляпо, наистина! Много жалко, че си преживял това. 10+ от мен
  • БРАВО!!!
  • "Криле ли?
    Какво са това?
    Ангели правят само така..."
    поздрави и от мен...приказно е, вдъхновяващо дори
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...