Душа
Една душа за тебе гасне
и бавно тлее тихо в тъмнината.
Не друго я гаси, а болката ужасна
и скоро тя ще си отиде от земята.
Не виждаш ли, че тя загива?
Не ще ли се намери кой да я спаси?
Студа я мачка, бавно тя изстива...
Защо не чуваш нейните молби?
Душата грешна към Пъкъла полита,
където Дяволът ще я измъчва още.
Ще сипе мъки върху нея без насита
и никой нивга няма да го спре.
А ти си нейният ангел-спасител.
Защо обаче чакаш я да мре?
Нима на таз зловеща гледка ще си само зрител?
Спаси я! Какво ти пука, че си без криле?
Спомни си кой ти ги отряза...
Не беше той виновникът, нали?
Разчопли раните ти и не забеляза...
И не нарочно те накара да боли.
Сега душата му отлита...
Отделя се от тялото и стене в мрака.
Извисява се в небето, лъгана... Убита...
Крещи за помощ, изгубила надежда всяка.
А ти не щеш да й помогнеш...
Ангел заразен със злоба и ненавист...
Всички черни чувства трябва ти да превъзмогнеш!
Накарай Дяволът да се изпълни с завист!
Спаси душата! Знам, че можеш!
Не я оставяй тъй да си отиде грешна.
Не чуваш ли, че пак крещи за помощ?
Прости й всички грешки и я направи безгрешна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хух Все права защищены