24 авг. 2011 г., 04:02

Душата ми се моли

934 0 5

Прости ми ти... Прости!

Душата ми се моли,

душата на дете и скитник стар.

И че за теб тупти

сърцето ми в неволи,

сърце в огненочервена жар...

 

Прости ми ти... Прости,

че идваш нощем във съня ми,

че с радост приюти

те моята душа ранена,

че още я боли

за обич в бури угасена.

 

Омайни от любов –

от аромата на тревите,

със нежен благослов,

прославят те в среднощ щурците.

Невидими тъжат

ведно със мен за теб певците.

 

И тихичко шепнат

„Прости ми ти... Прости ми

за всичките мечти,

в любов по тебе пропилени!

Прости... душата ми се моли!

Във дни на болки и тревоги

душата ми се моли!...

 

22.08.2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, неволна грешка, получена при печатането.
  • "прославят те среднощ шуртите."

    Вероятно е техническа грешка - прославят те среднощ щурците.

    Харесах!
  • Струва ми се, че е наместо, по - грубо ще е пропилени, макар и по - точно! Ако се каже осъществени- няма да отговаря на замисъла на стихотворението.Да изживееш мечтите си по някого, означава да да ги осъществиш или да се разочароваш, че са останали несбъднати очакванията ти.
    Вдъхновението ми е било повлияно както от Яворов, така и от поезията на Марко Недялков
  • Явно вдъхновението ти е повлияно от Яворов,
    но чувството ,изразено си е твое,
    поздрави!
  • на предпоследна строфа, четвърти ред, едва ли това е думата, ма знае ли човек, има такава...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...