Душичката на влюбения

"Душичката на влюбения"
Колко крехка си ти, омекнала, кога любов те връхлети. В емоция хвърляш зарядите си, пееш и смееш се в безпорядъци. Чуваш цигулки близо до уши, усещаш вълните от техните струни. Пиеш вино, понякога на глътки, от бурето в мазето на гърдите ти. Над пропасти и високи стени скачаш и с връзки развързани. Гравитацията не ти тежи, не са далече вече онези звезди. Колко нежна си, разрошена от поривите си. Да обичаш, отвътре те сърби, скоро след влюбването ти. Ни младост, ни старост те мени, когато романтиката те заобиколи. Експлодираш пак, следват полети, от това събираш доста смелости.   Какво като си различна,  сърбаш порция попара идентична. Няма тоз, онова,  щом се движиш, може да те хваща. И в клетката на звяра място за птички се отваря. Пламъците издигнати от жарта, приспиват мечката, и за коване става.     Колко интересна си ти, кога нежността стъпи на борда ти. Ще изхвърлиш рисунките си, на които по-рано себе си бесила си. Слънчевият лъч, с който те дари, и да се криви, свети към всичките ти ъгли. Махаш щастливо с опашка.  усещаш какво те чака. О, любов на всяка душа нужна си ù, но погледни пораженията върху вратата, преди да сложиш ключа на бравата ù...   2015г.   третият