Два айсберга
Два айсберга търсеха път през мъглата.
Два колоса горди, част от Вечния лед.
И някак случайно в каприз на съдбата
се сблъскаха в тъмното бурно море.
И някак спонтанно... се впиха в прегръдка -
гореща прегръдка на малки деца,
изгубени в мрака, самотни и тъжни
и търсещи близост, любов, топлина...
И странно... роди се в студа топлината!
И сякаш небето оловно над тях
разтвори се в миг. И от там светлината
създаде от сивото цветен колаж,
превърна полярния студ във усмивка,
кристалите ледени - в топли сълзи...
Но само за миг... После трясък!... Разминаха
свойте пътища в тъмните бурни води...
Покрити със рани от кратката среща,
пак заплуваха - всеки по своя си път...
Пак сами, но изплашени. Научиха нещо:
Любовта, топлината.... ледовете топят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Засегабезиме Все права защищены
