26 мая 2012 г., 17:21

Два айсберга 

  Поэзия » Другая
808 0 7

Два айсберга търсеха път през мъглата.

Два колоса горди, част от Вечния лед.

И някак случайно в каприз на съдбата

се сблъскаха в тъмното бурно море.

 

И някак спонтанно... се впиха в прегръдка -

гореща прегръдка на малки деца,

изгубени в мрака, самотни и тъжни

и търсещи близост, любов, топлина...

 

И странно... роди се в студа топлината!

И сякаш небето оловно над тях

разтвори се в миг. И от там  светлината

създаде от сивото цветен колаж,

 

превърна полярния студ във усмивка,

кристалите ледени - в топли сълзи...

Но само за миг... После трясък!...  Разминаха

свойте пътища в тъмните бурни води...

 

Покрити със рани от кратката среща,

пак заплуваха - всеки по своя си път...

Пак сами, но изплашени.  Научиха нещо:

Любовта, топлината....  ледовете топят!

 

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??