Два ручея

Дълго пътува и спря пред моя праг.

Поглеждам посивялата коса

и хвърлям се обезумяла в прегръдка нежна.

Гальовност на поглед кадифе

и нежност на целувка казват ми добре дошла.

        Добре дошъл от пътуването ти през

моята младост.

Твоят пристан се оказа  моя бряг.

         Отдъхни в този пристан.

Тиха обич ще те завие в завивката на моята любов.

Ще се разлюлее твоят спомен.

За миг ще остареем и спътикът ще ни разкаже

за тихите нощи под лунния блясък.

           За двете сенки на нощта

           спрели под общият ни праг.

Ще се задъхаме от спомени и радости.

Ще поплачем и тъгата ще пропътува всеки миг.

           Но всичко ще отлети.

Ще остане между стиснатите длани.

Ще тръгнем бавно по течението на реката,

където се разливат два ручея от животът ни.

Подпрени на брезата, ще пътуваме с реката,

следвайки нащите ручеи пенливи.