Два свята - в една обвивка


Твоят свят е музика,
а моят - поезия...
Душите ни в интимна изповед...
ти с китарата,
а аз пред листа - белия...

Свириш моята песен - любимата...
клепачи - натежали от нежност,
тихата въздишка - бездиханна,
а от струните на душата ти
долавям спотаена копнежност...

Нежен си - като сънувана реалност...
неземно чудо сякаш - нима те има -
нима си приказният принц от храма
на непоколебима вечна верност...
Цялата романтика - събрана в теб е...

Приказен си - като сбъдната мечта,
но да смея ли да си помисля или - не,
по-добре да си мълча...
да бъдем още малко в неизвестност...
Сега ми стигат само думите в листа...

Непознат си ми, идваш (за 2-ри път) и само нощем,
но си казахме толкова, колкото за две години...
Подаряваш ми цвете (и не едно), а много още...
и всичките ти малки жестове са неповторими..
А аз се чудя и се мая още...

Възможно ли е, дали ще се влюбя,
ти ли си принцът със стъклена пантофка,
а аз пепеляшка ли съм?...
И дали ще те имам преди да те загубя,
да бъдем два свята - в една обвивка...