21 дек. 2011 г., 20:48

Двамата бездомници

Поэзия » Другая

609 0 1

ДВАМАТА БЕЗДОМНИЦИ

Буреносен облак сипе дъжд кат' стомна
върху главата на свъсил се бездомник,

който едната си ръка вдига я в закана,
а с другата събира вестници за дъждобрани.

Обаче докато го проклина, не осъзнава,
че те със този облак двама
може и да не си допадат,
но много си приличат.

Защото са истински свободни,
ала въпреки това не са доволни,
понеже никой с всичкия си не ги обича.
Хората отбягват ги и оставят ги сами да хленчат, и вонят...
Било то на влага и дъждовни червеи, било то на пот, мърша и боклук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬