ДВАМАТА БЕЗДОМНИЦИ

Буреносен облак сипе дъжд кат' стомна
върху главата на свъсил се бездомник,

който едната си ръка вдига я в закана,
а с другата събира вестници за дъждобрани.

Обаче докато го проклина, не осъзнава,
че те със този облак двама
може и да не си допадат,
но много си приличат.

Защото са истински свободни,
ала въпреки това не са доволни,
понеже никой с всичкия си не ги обича.
Хората отбягват ги и оставят ги сами да хленчат, и вонят...
Било то на влага и дъждовни червеи, било то на пот, мърша и боклук.