31 янв. 2018 г., 23:30

Две ръце

504 0 0

Две ръце

 

Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя.
Аз бягах към тази красота
с протегнати ръце, исках да докосна
образа на чувствата, лика на човека,
изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха лика свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно
озарено сърцето ми светваше като звездица
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай,
остави при мене сънищата и мечтите на тихата нощ.
Нека остана с ласките на вечерта,
колко е странно да летиш сред звездите
и две ръце да галят, да рисуват любов,
а отворила очи, прегърна ме животът суров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...