Дворчето на баба

31 мая 2024 г., 07:52

Поэзия

138 4 2

ДВОРЧЕТО НА БАБА

... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,

където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,

където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,

и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител,

и слушах как ветрецът призори във грънците на тарабите свири,

и късахме синджира вдън гори със Шаро – по отсрещните баири,

във одаята с бабиния скрин, връз който съхнат две мъхнати дюли,

научих се да казвам и "Амин!", ала не знам гласа ми Господ чу ли? –

гърненцето със простия бял боб ме чакаше да дойда – на оджака.

Как само пя проклетият му поп! – и старците ми хлътнаха във мрака.

Там дядо пак луличка си кади, а баба го гълчи по късни доби.

Далечни мои минали деди! – простете мълчаливата ми обич.