ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител,
и слушах как ветрецът призори във грънците на тарабите свири,
и късахме синджира вдън гори със Шаро – по отсрещните баири,
във одаята с бабиния скрин, връз който съхнат две мъхнати дюли,
научих се да казвам и "Амин!", ала не знам гласа ми Господ чу ли? –
гърненцето със простия бял боб ме чакаше да дойда – на оджака.
Как само пя проклетият му поп! – и старците ми хлътнаха във мрака.
Там дядо пак луличка си кади, а баба го гълчи по късни доби. ...