Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта.
Не я обичаш, а я желаеш
и искаш неоснователно от нея любов.
Мечтата ти те заобичва
и захвърляш я, търсейки заместител нов.
Това ли ти носи радост -
да объркваш мислите и пътя на една мечта?
Да преобръщаш нечия съдба? ...