Дъхът на пролетта

Усетих те в себе си туптяща и нежна

още тази сутрин.

Вървях си и си мислех,

че сигурно през нощта си дошла

и с пръсти разплела на  клоните пелерината  скрежна,

те дишаха черни и голи.

Земята, влажна и студена,

покрита довчера със сняг,

днес целувка на бялото слънце я стопли,

денят, започнал отскоро своя бяг,

 отвори  очи, погледна

извеяна от вятъра южен

на зимата следата последна.

Вървя и си мисля -

що за нещо е животът?

Един кръговрат,  четири сезона?

Жив и топъл  сега,

а довчера скован  в  прегръдка монотонна,

светът се топи  и пробужда,

въздухът, напоен с на новия живот аромата,

кокичета бели от черната пръст изражда,

 сакатият гълъб   - зимният мой храненик,

пое с  един размах на крилете  свободата.

И колко различно е всичко само за миг!

И колко бързо пролетта се събужда!

Вървя  и си мисля, поглеждам нагоре и виждам

как дъждът изми от небето   студа,

 и колко нежна нощта е и как ме загръща

 с  тези звезди-очи на измрели души,

както до скоро моят  любовник  ме прегръща.

Да, вървя и си мисля,

всичко е  кратко, нетрайно и  измамно,

че  може би аз съм само за ден тук,

и че всичко  само случайно.

И тази любов, открадната само миг и толкова грешна,

ми даде сили, ми даде вяра, ми даде надежда.

Поглеждам нагоре  отново и виждам -

понесъл във впряг

на  крилете си силни и мощни

 дъха на пролетта

 вятърът южен

пръска отново живот, отново копнежи.

Отново светът се събужда.

Отново мечтая, отново имам надежди!