23 окт. 2014 г., 18:02

Дъжд

2K 0 0

Дъждец прикапва, сее ведрина,

разговаря със листата, сипе свежест по зелената трева.

Тихо ромоли и слива се с прозрачната роса,

донася грижата на Светлите Небесни Същества.

Къпе всичко във вода, живот донася на малките в света.

С вятъра танцува валс на Любовта,

капките препускат, пеят ода за Мира.

Небесна капка меко отразява светлина,

в нея се оглеждат полските цветя.

 

С мен ела, приятелко на Пролетта,

нека да избродим Царството на Вечността!

Идваш като пъстрата зора,

донасяш вдъхновение и красота.

Колко е прекрасно да се хванем за ръка,

в миг на радост, тихо да послушаме дъжда!

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...