ДЪЖДОВНА СКУКА
Утрото дойде навъсено и хладно,
презряло изгрева със облачен килим.
И като злосторник, който дебне тайно,
изсипа своя дъжд на длъж и шир.
На бързо стекоха се капки по улука,
на малки вадички надолу по паважа.
Така досадно е от таз дъждовна скука,
която в плен държи те, като някой стража.
Мокри стъпки, забързани по тротоари,
разминаващи се шарени чадъри,
други, сложили си дъждобрани,
решават лесно мокрите кахъри.
А площадът някак си е пак безмълвен,
опразнени са даже вехтите сергий.
Дъждът сякаш всички е осъдил,
в нещастие докато не превали.
Поне за сладка дрямка става, ако не за друго,
и без това живота вън е сякаш спрял.
След време той ще спре, ще си отиде гузен,
и топлите лъчи отново ще си вземат своя дял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
