19 нояб. 2011 г., 17:37

Дъждът сега отново

1K 0 0

Ято птици долу в долината
с далечния си поглед ще догоня,
дали ще избягат от тъмнината,
която тук винаги ще помнят?

Тихо - като след редица изгреви,
като след дъжд неочакван тук...
И ако птиците ми четяха мислите,
може би щяха да усетят студ...

А аз си имам даже и крила,
но не при мен, а в тях,
не ми трябваха - та затова
ги превърнах в шепа прах...

Тихо ще бъде, като след изгрев,
аз ще съм дъждът сега отново
и птиците в тази мисъл
ще мръзнат в тази хлад сурова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...