Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12265
5 мая 2011 г., 23:01

... дългото ехо на непредвидимостта... 

  Поэзия
817 0 10

... дългото ехо на непредвидимостта...


А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот...
(Навярно този сбъркан е.)
Измислях те. На празник в заревото.
На свещите във пламъчето синьо.
Но Господ е жесток. В окото му
една искрица не припламна.
(Даже винена…)
И помня още пръстите му тънки.
Изтръгнали езика на камбаните.
В спиралата на вярата отвънка съм.
(Във циганска ръка останах.)
Предрече ме, предрекох се. Предречени.
Щурците също в песните изпяха.
Не слезе Бог. А Дяволът предрешен.
(Не го очаквах. Влъхвите се смяха.)
И мигом влезе в дивата ми същност.
Покорство и камшик – къде ги има…?
На Слънцето лъчите се намръщиха.
Настана хлад… космически… и зима.
Напразно се протягаха ръцете.
А думите "опипваха" ранимост.
Сърцето ми замря. Проклетото.
(След мирис на барут – завеса димна.)
По хиляди тунели плъзна болка.
По вените се стече Лунен восък.
Със думи няма да узнаеш колко,
копнеех, а не те докоснах…

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??