Какво ще кажеш, мили мой, какво,
наместо скука, сериал, ракия,
да посадим със теб едно дърво
и то в земята нокти да забие.
Да имат след година топъл дом
врабците сред разперените клони
и да се крият в къщите си, щом
квартални котараци ги подгонят.
По ствола му с изпечена кора
да се отворят няколко хралупи,
та катерици за една гора
по цяло лято орехи да трупат.
И мравки, и мушици, и пчели,
и бръмбари ликото му да порят,
животът тук ще ври и ще кипи
и винаги ще търси път нагоре.
А по средата, с вид на философ,
един кълвач сърце ще издълбае.
И „X+Y= на любов –
на Този и на Оня свят. Това е!”
© Ники Комедвенска Все права защищены