3 дек. 2018 г., 11:56

Дървото

370 1 0

ДЪРВОТО

 

Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.

 

Брои точно годините обезлистване.
Запечатва всички природни стихии
и човешките страсти безсмислени.
Памет за хиляди житейски орисии.

 

Под короната му разговори са водени,
в любов до вечност са се вричали,
до него преливали реки пълноводни,
птичи гнезда с живот го обкичвали.

 

Насекоми по тялото му са бродели.
Живот им е давал със своите сокове,
но често те му сърцето пробождали
с подлост и на глед странна жестокост.

 

В песен на птици и хора се вслушвало,
във воя любовен – на вълците зовът.
Детски смях чаровен прегръщало,
вгледано безмълвно в житейския път.

 

Кръв и войни в живота си виждало.
Куршуми белези от рани оставили.
Всички със своята обич обгрижвало.
Но него да обичат всички забравили.

 

Сега под ствола му стоят с резачка.
Мъдростта му в огъня ще захвърлят.
Някой дядо ще направи птица играчка,
по Коледа детски мечти да се сбъднат...

 

02 12 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...