Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване.
Запечатва всички природни стихии
и човешките страсти безсмислени.
Памет за хиляди житейски орисии.
Под короната му разговори са водени,
в любов до вечност са се вричали,
до него преливали реки пълноводни,
птичи гнезда с живот го обкичвали.
Насекоми по тялото му са бродели.
Живот им е давал със своите сокове,
но често те му сърцето пробождали
с подлост и на глед странна жестокост.
В песен на птици и хора се вслушвало,
във воя любовен – на вълците зовът.
Детски смях чаровен прегръщало,
вгледано безмълвно в житейския път.
Кръв и войни в живота си виждало.
Куршуми белези от рани оставили.
Всички със своята обич обгрижвало.
Но него да обичат всички забравили.
Сега под ствола му стоят с резачка.
Мъдростта му в огъня ще захвърлят.
Някой дядо ще направи птица играчка,
по Коледа детски мечти да се сбъднат...
02 12 2015
© Надежда Борисова Все права защищены