Един ден ще се срещнем със теб.
Може би остарели, посивели, а
може би утре, знае ли човек?
Ще се усмихнеш или ще потрепериш?

Един ден ще си спомниш за мен.
Един ден ще си спомня за теб.
И ще се срещнем оголели, студени и чужди. 
В зимата на сърцата си нужни.

Ще се зарадваш ли или от яд ще закрещиш?
Ще ме прегърнеш ли или просто ще вървиш? 
Ще се отминем като непознати, може би...
А ако отново пламне пожар в душите ни?

Аз знам ще се срещнем с тебе.
И сега е късно, утре може би ще завали,
а след години ще се помним ли?
Ще си ме спомниш ли?

Ще бъдеш ли все още толкоз смел?
Ще ме целунеш ли?

Не, не, не! Късно е! Върви!
Спри! Върни се! Нека пак те изживея.
За малко само. Не оставай цяла нощ.

Не! Не казвай нищо. Целувай ме!

Един ден ще се срещнем със теб.
И ще сгрешим. Знаем го и аз и ти.
Майната му! Нека ни боли.
Липсва ми адреналина!