Един след друг
Пристигна като пакостник в живота ми -
не съм го канила да влиза. Да остава.
Не му и трябва - легна на леглото ми
(със него всяка нощ заспивах на жарава).
Когато сутрин ставах, ме разрошваше
и заедно със мен зключваше вратата.
Навън внимателно ръцете ми докосваше
(и шията... и кръста... и краката).
Поръчваше ми вечер лимонада -
с чадърче, сламка, мента и любов.
Дъхът му беше сладък. Шоколадов
(с парченца ром и чувствено мерло).
Неканен гост най-трудно се изпраща.
Не исках да си тръгва, но уви.
След него има доста да изплащам
(чадърчета, жарави и мечти).
След него ще съм тъжна. Много бедна.
Ще плача често. И ще ми личи.
Душата ми... Задръж! Нека погледна
(чии са тези кехлибарени очи?)
Каква е тази дяволска върхушка,
която ме понася във обятията си
като куршум, изстрелял се от пушка?
(какви ли бяха старите ми неприятности?)
Ела сега! Че теб ще те поканя.
Че стягам дом. С усмивка. И със песен.
Пред твоята осанка се покланям
(че лято се лекува само с есен).
© Теди Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прочетох с интерес...
-
!! -
Разкош!
-
"Неканен гост най-трудно се изпраща..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
