4 февр. 2007 г., 23:49

Единствен ден

1K 0 0

Повярва, когато ти казах,че щастлива съм без теб,

повярва и,че друг топли леглото до мен,

повярвана всяка лъжа,а нищо не бе така!

Маска като на карнавален ден,

лъжа след лъжа,типичното за мен.

Душата си раздрах,че обичам те,досега как не го разбрах.

Отказах се от мъжа,единствен дал ми любовта,

Но далече съм вече,на другия бряг,останала сама,с усмивка на уста,

за да виждаш.че съм щастлива,да смяташ,че и при мен пак съществува любовта!

А сълзи обличат ме сега,плача,но не само защото се сбогувам с теб,

а защото знам,какво има тя,жената,която целуна,щом отвърна от мен очи.

Обичай я,с нея до гроб бъди,тя го заслужава,

има моите очи, и гласът и на мене пак прилича,

обичай нея,за да имаш част от мен,защото в онзи миг хванати за ръка с нея,

ти потърси моята зад теб, и взе я,сякаш без нея щеше да умреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...