16 авг. 2010 г., 00:23

Единственото сигурно - промяната

701 0 2

Мога да бъда друга.
Мога да оцелявам.
За броени минути
мога да се сглобявам.
Мога да дойда утре
или днес.

Да признавам,
без да поискам прошка,
да ти я подарявам.
Мога да бъда лоша.
По-трудно ми се отдава
да съм добра.
Гавроша
мога да съм,
отчаян,
или момчето, дето
всички ще го подминат;
дето с картички проси
лепта пред магазина.
Мога да съм жената,
бръкнала в портмонето си,
или онази, дето
дръпва с ръце небето,
като сива превръзка
пред очите го слага
и подминава -
или по-точно бяга.

 

Мога ли още, питам,
с тебе да продължавам?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...