Една жена, едни очи, тъй топли, мили, нежни,

Един живот сблъскал ни със бури снежни.

Един пожар разгорял се лудо в мен и теб

Пламти, гори и разтапя всеки лед.

Една е само моята жена, една,

Но стига ми за всички други на света.

Единствена моя, тъй искрена, ранима,

Една лудост носи - тиха, недоловима

Едно сърце, тъй силно за теб тупти,

Една душа от всеки поглед пак трепти.

Едни очи от теб не могат да се откъснат,

Едни ръце хванати и не могат да се прекъснат.

Една си и си свята в моите очи,

Една истинска, която и прощава и греши,

Една тъй любяща , блага и добра,

Една жена изтъкана от душа…

Единствената светлина в мрачни дни,

И закриля ме и пази и над мене бди.

Една сила, тъй мощна неудържима,

Една смелост трудно усмирима.

Една усмивка, която ме огрява,

Една любов, която изпепелява

Едно рамо, на което да поплача тайно,

Не забравяй, ти си, знай го!