Една добра старица
Една добра старица
================
На крайчеца на градския пазар,
до кофите с боклук, на ланшен вестник,
една старица ниже благ товар
от лапад, магданоз и пресен чесън.
Набра го още в петльови зори
и с обич подреди го във бохчата.
А после тръгна пеш, че без пари
се храни май единствено душата.
Търговците на вносен зарзават
изгледаха натрапницата важно.
И тя се сви, пред този лъскав свят,
с невзрачната си стока на паважа.
Вървило от нозе се извървя,
до нея спря едно бездомно куче.
Зеленият животец посивя.
Не го погледна никой. И не купи.
По мръкнало закрета пак пешком
и само песът махна със опашка.
Една старица, в тъжния си дом,
похапна хляб и лук по сиромашки.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
