В премръзналите клони, посипани със скреж,

една любов там тихичко се крие.

Поздравяват я с усмивка в своя луд въртеж

падащи снежинки. Режещ вятър вие.

Невидима, изплашена, но все така наивна -

от леден сняг, Любов, кой прави прежда?

Не вярваше преди, че иде люта Зима,

и днес край тебе трепка тя, Надежда.

Безумна Вяра -  все нявга Зимата ще свърши

и някое дете, Любов, ще те открие.

С премръзнали ръце ще те откара вкъщи -

на топло в сърцето ще те скрие.