Една по-(лека) жена
Тя идваше на бара точно в шест,
облечена във грях. И безразличие.
Не пиеше от нужда. А на екс
и вместо лед си слагаше обичане.
Познаваше мъжете - като чашата,
в която всяка вечер се препъваше.
Не криеше краката си. А жаждата
в прозрачния триъгълник на чувствата.
По морската ù кожа. Като котви
се впиваха очите на отсрещните.
Събличаха я с поглед. (Не със пръсти),
защото Тя не вярваше в докосване.
Не вярваше и в Дявола, и в Бог,
и скапаната нужда да обича.
Единствената църква беше тук,
във този бар. Невидима за всички.
И тръгвайки от бара точно в три,
Тя правеше любов със всеки срещнат.
Не чувстваше света да я вини,
заспиваше. И ставаше. По-лека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Друга Все права защищены
Хареса ми много, ама много.
