Едно
Едно дете съм аз,
а на вид съм едно пораснало момиче.
Едно сърце в мене бие,
а тайно се молех да са две...
Защо ли?
Ами за да мога,
да побирам в едното болка,
в другото - любов и обич.
Така всичко се смесва и обърква,
не мога после да се разбера,
дали съм весела или съм тъжна,
смесени мисли в главата ми бучат.
Всеки ден не е едно и също,
съдбата ми поднася най-различни "случвания".
Но едно момче ме плени,
един пораснал мъж е вече той,
а като дете все още се държи -
инати се, заспива в осем.
А една жена в мен крещи,
плаче, обича и се моли.
Една любов в себе си аз нося,
но когато нараниш ме - тя се рони, рони...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
-ка и Благодаря!
