Еднозначещата луда
Загубих се сред купища
имейли непрочетени,
и бяха все от теб -
вместо да
изпратиш нежност
към ръцете ми...
По истинския ръб
на топлото
намекване за стон,
за тиха благост
сред неравен тон.
Акорди от приспивно
междуредие,
пияна кротост
на еднозначещата луда.
Очите си потърквам
и в почуда...
оставям клеветата
да отмине,
прилична вятър,
обезлистил утринта.
Намеря ли само
една причина -
тъй светлината да
танцува под Луна,
след мрака да е доброта!
Край теб ще мина,
защото малки
капчета в дъга
римуват Зима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
