Едва ли бихте видяли
"Подобно ястребов вик
пронизвам бездънни простори.
И чувствам: в същия миг
челото ми облаци пори!"
Марина Цветаева
Какво виждате вие?
Във мен, върху мен?
Чисто и свято.
Живот без зачатия.
Какво не видяхте?
Духът несломен.
Защо
ме засипвате
с тежки понятия?!
Какво виждате вие?
Дълбоки гърди.
Ненаситна и млада,
всесилна снага.
Защо са ми съвест и гръмки кавги?
Без тях ще се бия.
Ще срина света!
И над вас ще издигна
по-бляскав и бял
свят с мълнии
от жарки усмивки.
Кажете ми
кой от вас туй видя?!
Не видяхте.
Засенчени. Тихи.
Какво виждате вие,
безоки лица?!
Какво не видяхте?
Аз бих ви показала.
Ала вие, горкичките,
с тази съдба,
едва ли мен -
волната -
бихте видяли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
