Ех, цветя...
Гербер -
малко е надут!
Карамфил -
стандартен!
Лилиум -
ухание във мрака!
Розата -
царицата призната!
И антуриум
намига...
Нещо липсва,
не достига.
Хризантема -
пак съм
пред дилема.
Толкова сте
много...
и не мога
да ви изредя.
Друга мисъл
ме споходи.
Тук, сега.
Не ония,
видимите,
травиални,
топлят ни
душите.
Много
теменужки
никнат
във горите.
И кокичетата
бели,
своите главички
свели.
Минзухари
и иглика,
люляк и
божур...
Всичко е в
природата
велика...
Ех, цветя!
Направихте ме
разнолика...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
