6 окт. 2010 г., 22:01

Ех, приятелю!

820 0 4

Хора като нас, приятелю, не се променят!
Обичат ли веднъж, не могат да повторят.
На любовта си те по принцип не изменят,
но започнат ли - не спират, каквото и да ти говорят!

Хора като нас, приятелю, не са щастливи!
Животът им е бурен, екзотичен,
но те живеят в спомена за дни красиви,
пренасят се сами във свят различен!

Хора като нас, приятелю, мечтаят,
те имат цели и ги следват устремено,
от всичко на света те най желаят
да върнат щастието, от тях самите провалено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Момчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • винаги като прочета нещо такова в главата ми нахлуват спомени за приживявания сравними с тези за "аз"-а и в този миг се изпълвам с със смесени чуства от една страна радост, че не съм сам, а от друга съпричастност към болката, тъгата или радостта на автора, способен на подобно откровение
  • Хареса ми!
  • Прав е, Тошко!
  • Айде, изневяра било равно на мечта Хитро

    Последните редове на първа и трета строфа са прекалено дълги, "променят" - "изменят" е много лоша рима.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...