15 июл. 2009 г., 00:37
Лети колата.
Въздухът свисти.
А ти до мен, загледан в хоризонта,
си сляп и глух за моите мечти.
И сякаш някакви химери гониш.
А толкова е просто и логично -
да спрем за отдих,
ето, точно тук.
И без да се кълнем, че се обичаме,
да се налюбим.
Ей така -
напук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация