Оттласни, оттласни се от блатното дъно!
Само тинята тук задушава.
Намери светлината, преди да се съмне.
Виждаш, нещо над тебе прошавва.
Две най-приказни птици над теб се прегръщат -
бели лебеди в немия унес,
бели шии в едничко сърце те превръщат.
И ги води пътеката лунна.
Над водата се сплитат уханните лилии,
с дръжки дълги, подобно антени.
И вълните подхвърлят ги нежно, открили я
тази мъничка екосистема.
Затова се стреми ти нагоре, към слънцето,
светлината опитай да хванеш.
Остави да се дави самотното дъно,
сред тръстики, папури и камъш.
© Елия Все права защищены