25 июн. 2005 г., 14:52

Експериментален вопъл

1.3K 0 0
Аз съм преборващ експериментален вопъл,
протягащ ръка , но не за милост.
Опитвам се да хвана мислите си в шепа,
не мога да ги събера.
Страх - ще ги загубя.
В най - мрачните молби на разума
идваме разкопчани без нашата вяра.
Забравата поглъща всичко,
изстудява нашите сърца -
превръща ги в камък.
Хамелеонски ни кара
да се чувстваме добре,
но човек винаги е подсъден
на своя вътрешен съд.
Дори и да забрави -
ще е осъден от самия себе си.
Не затваряй мечтите в самотен гроб
на своята душа.
Бъди различен тон сред радио-човешка чистота.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелин Замфиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...