Ела да ти попея
Ела ми гол и бос във студ и мрак, и зима.
И гладен ми ела, да те нахраня и приема.
В ръце без нищо, с едничката любов ела,
че тя е всичко, ако е дадено на някой, да я има.
На прага ми самин по здрач не стой.
Разтворени оставих ги вратите лани,
да не ръждясат старите им панти,
да ги люлеят люти ветровете знойни.
Разтворих и прозорците преди година
да влиза въздух, слънце, свобода.
От бурите в сърцето ми се поначупиха
стъклата, изкърти се и старата им дограма.
Сега съм със душа, но без прозорци и врати,
защо боиш се, влез, ще те загъна
със длани топли, отжадувани мечти,
с огнище от сърцето ми - жарава.
Не гледай, че съм гола, боса като теб.
Облечена съм в нежност от воали,
с тафта от шумолящите реки във мен
и със кашмирени надежди лекокрили.
Ей тук, до мене приседни, не се сърди
на времето, изметено с вихрушка вледенена.
Една звезда ми каза, че ще дойдеш ти
и аз ти сготвих топличка вечеря.
Нахрани се, сега поспи... ще ти попея
за всичките си дни без тебе как живях.
Как дни и нощи търсих те, ала не зная
изобщо дишах ли и жива ли без тебе бях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
) Благодаря ви! 
