Жените се къпеха, сякаш пиали,
гроздове мрамор - гърдите им бяха,
водата се стичаше в светли кристали,
целуваха влюбени пръсти телата.
Течеше животът през нежна омара,
един епизод на мистична поема,
водата избухваше като пожари,
а морският дявол неистово стенеше.
Лъчите потъваха долу в подмолите,
събуди се бризът, за малко утихнал,
далече въздъхна кокетна топола...
а аз онемях, нагазил във рифове. ...