Есен
Листа затрупват тротоара,
вятърът въздъхва в мен,
чувам ехото на стъпките
в най-самотния си ден.
Облаци разплакани надвисват,
светлото отива си от мен,
дошла е есента в очите ми
и плаче с най-тъжния рефрен.
вятърът въздъхва в мен,
чувам ехото на стъпките
в най-самотния си ден.
Облаци разплакани надвисват,
светлото отива си от мен,
дошла е есента в очите ми
и плаче с най-тъжния рефрен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
