15 сент. 2008 г., 00:17

Есен

843 0 4
Ходих днес в гората,
за да видя как листата
падат по земята.
А до горската поляна 
с новата премяна, цялата от злато,
шуми малко блато.
Седнах под едно дърво,
на което имаше гнездо с шарено перо.
И загледах се в танца на листата,
падащи по земята.
Гледах с часове
пъстрото поле,
покрито с пелена от есенни листа.
Жълти и зелени,
кафяви и червени,
в танц запленени.
Лек ветрец завя и листата разпиля.
Във вихър и игри
танцът продължи.
И падаха листа,
докато не оголя цялата гора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва, семпло е, разтоварващо. Поезията има нужда и от такива стихотворения.
  • @sorbus - че кой е казал, че е сложно

    @Карамелка - благодаря ти, миличка, това е един от първите ми не толкова сполучливи опити, които открих в един тефтер наскоро
  • много е хубаво поздрави
  • Мдааа!
    И аз мога така! Ето, виж:

    Тра ла-ла, ла-ли
    носът ме май сърби...

    Ето!
    Виждаш ли колко е просто?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....