Есен

Едно листо откъснато от вятъра 

полетя и падна на земята. 

Тъй красиво бе макар увяхнало, 

но такава му била съдбата. 

Слънцето живот му дало 

хранейки го със свойта топлина. 

Тъй както дете се храни 

от своята майчица една. 

От водата то е пило 

падаща по таз земя. 

Дървото му я предоставя 

нали за него е  баща. 

И тъи пораснало щастливо 

в короните на своето дърво, 

но когато слънцето си отивало

умирало е бавно то. 

И дървото пак остана силно но само 

своите листа загуби не остана ни едно. 

Като силен сам баща загубил своята любима 

остана си само да чака слънцето догодина.