Есен в Синеморец
Тази есен,
подобно две чайки,
свенливо изчакали
да си тръгнат пазачите на шезлонгите,
бавно крачим
между кръговете чадъри
в ситен пясък
със сандали в ръка
водораслови.
И, приседнали на брега,
съжаляваме, че за пръв път водата
е толкова ласкава,
и примамваща,
като плътна утроба.
Лятото ни
позакъсняло е.
Тази есен...
А не знаем дали ще дочакаме другата.
Би се върнал със мен тук, нали?
За черупките
и за супата,
и за пържените картофки,
заради голите курортистки...
Не. По-скоро заради тишината
и за онова лекичко стискане
на ръката ми,
когато вървим край морето
по пясъка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
