В есенни листа се превърнаха дните,

бавно пожълтяха, залюляха се мечтите ми.

Изсъхнаха горчиво-сладки сълзите,

от тебе забравени.

Нима толкова лесно се сменят сезоните,

до вчера пролет бе,

в любов цъфтяха градините,

а после жарко слънце ги покоси,

сладките им аромати вятъръта разнесе.

И сега в есен облича се светът.

Самотни дни очакват ме,

зима чука на моята врата.

Отново ще се завъртят годините,

ще чакам аз пролетта,

ще чакам слънце след облачна тъма

да стопли сърцето ми…

С надежда умират дните,

а в мене събират се есенни листа.

Едно от друго всички са различни

и всички те от сълзите ми са попарени...