Есенно море
С отпечатани стъпки по пясъка
се разхождам по лунна пътека.
Дремят някъде миди и гларуси,
водорасли танцуват полека.
Тук довея ме вятърът есенен,
който облаци гони в небето,
през прозореца шепнеше песенно:
“Тръгвай, там те очаква морето”.
Плажът пуст е и няма ги хората
и морето спокойно се плиска,
изоставено влачи умората
и на късни туристи се киска.
Като него съм тъй уморена
и спокойствие търся във прилива,
впила поглед в водата зелена
със вълните му бавно се сливам.
Хоризонт запечатвам в сърцето си,
път на кораби правя, да минат,
малки мидички сбирам в ръцете си
да ме топлят през дългата зима.
Благодарна съм аз, че те зърнах,
че докоснах те, въпреки есенно,
и успях пак отново да върна
във сърцето си твоята песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
