Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица
тополите висят.
Листа с крила на птица
в нозете й шумят.
И сякаш няма време
самият листопад
с ръка да ги поеме.
И върне пак назад.
Където вечно тича
сред хиляди листа.
И себе си съблича
спокойно есента…
© Георги Ревов Все права защищены