***
Не давай на зениците покой,
когато гледаш в мен.
Във нас.
Свенливо.
Светът е наш.
Светът е твой и мой,
облечен в графика.
Облечен във мастило.
А всеки цветен миг
превръща се в морето,
в което всяка цветна обич е
последна,
когато синеоко те погледна,
аз знам, че си вълнáта на
сърцето
ми.
Не давай на кафявите очи,
поглеждайки ме
тихо да затворят
и полъха, и вятъра в
душите ни.
Поглеждай ме със тях
свенливо, Обич...
И ме прегръщай с цветове.
С любов.
С мастило.
Не давай на зениците ти
да се свият.
Защото любовта е
във
сълзите им...
И моля те,
помни ме...
Не заспивай.
Силвена Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Иванова Все права защищены
