21 мая 2019 г., 12:31

Факт е...

1.1K 0 0

Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.

Кестени се сбогуват с цветовете,
ели с провесени ръкави раздвижват ръце.
Езерните костенурки изпъват вратовете,
търсят празни гнезда кукувици без сърце.

В утрото светофарът ми дава  светлина зелена,
разминавам се с мъжки черен костюм.
Стъписва ме на линейка сирена,
а женски токчета ми лепват натрапчив парфюм.

И ето – факт е...
Поредният ден забързан...
Вървим Той и Аз във такт
и не знаем какво е антракт...


ЗримА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...