21 мая 2019 г., 12:31

Факт е... 

  Поэзия » Философская
780 0 0
Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете,
ели с провесени ръкави раздвижват ръце.
Езерните костенурки изпъват вратовете,
търсят празни гнезда кукувици без сърце.
В утрото светофарът ми дава светлина зелена,
разминавам се с мъжки черен костюм.
Стъписва ме на линейка сирена,
а женски токчета ми лепват натрапчив парфюм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »