19 июл. 2007 г., 13:20

финал

664 0 2
Отрече се от мен и тръгна си в мрака,
тръгна си без "сбогом" и "прости",
не се сбогува с мен, ти даже не дочака,
уви, да чуеш мойто плахо "остани".
Не виках аз, не молех да се върнеш,
знаех, че така е по-добре,
но тайно се надявах поне назад да се обърнеш,
но ти не се обърна - жалко бе.
Такъв е финала - но аз те обичах,
 а ти замени обичта за пари,
парите са алчни - те нищо не значат,
но ти не попита дали ще боли.
Така е, защото не си ме обичал,
но няма да спорим, не бива, нали
човек от своите грешки се учи,
дано и ти осъзнаеш това.
Тя, любовта, не се купува с пари,
защото, повярвай ми, няма цена.
Но ти пропиля я - защо ли ти пиша,
може би, защото още те обичам.
Няма смисъл - запази мечтите,
те са твои - любовта бе НИЧИЯ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...